Search
  • Vigneshwara/Georgi

Кумба Мела - уроци от друга реалност

(преживяване тъй могъщо и ненормално, та безкрайно трудно да бъде описано)


Садху по време на Маха Сангхам

Не много хора извън Индия са чували и още по-малко, присъствали на Кумба Мела. А всъщност е най-голямото духовно, спиритуално и религиозно събиране в света. Челният сблъсък с него, непосредствената опитност от този духовен фестивал, мога единствено да окачествя като спускане в друго измерение, в друг живот и реалност. Екстремално, абнормално, грандиозно, величествено, изтощаващо, зареждащо, покоряващо, принизяващо, въздигащо и обучаващо. Наблюдението на случващото се извън собственият ум, около теб самия, спуснат там, сред тази привидна лудост, се старае да следва ритъмът на умозрението и съжденията на собственият ум върху възприетото и усетеното. Франтичната и експолозивна смес от мисли свързани с преживяното предизвиква торнадо в главата, което в унисон и единение със случващото се наоколо, люшка мислите от едната крайност до другата такава. Нека обясня какво е Кумба Мела.



Ежеминутните прииждащи хиляди

Сухата информация

Този фестивал е масово поклонение на хиндуисти и йоги, неразривно свързано с дълбока, непоколебима вяра. Датира от незапомнени времена, никой не може да посочи кога е стартирал. Трае почти два месеца, а във важните дни се стичат по 25 до 35 милиона души. За мен лично е невъзможно да си го представя и въпреки, че бях там, не смея да твърдя, че видях дори и 1/50-та от, сякаш, изникналия от нищото мегаполис. Случва се на 3, 6 или 12 години, на дати винаги строго предопределени от разположението на Слънцето, Луната и Юпитер. Маха (Голяма) и Арда (Половин) Кумба Мела се организират винаги в Харидвар и Алахабад, днешно име – Праяграж (малко по-малко индийците връщат предишните имена на населените си места, изоставяйки тези дадени от британските колонизатори в миналото). За цялото времетраене на сборището, въпреки невъзможността да се преброи цялото множество от посещаващи, се счита, че са между 120-150 млн души.



Легендата

От незапомнени времена, както винаги и завинаги, поне докато изначалната утроба-яйце-творение Хиранягарба продължи да създава измеренията, времето и пространството, кипяла битката между доброто и злото, между Деватас (благосклонните божества) и Асурите (злонамерените божества). Веднъж установили как да създадат Нектара на Безсмъртието, както и факта, че за това са нужни обединените им усилия, те влагат усърдието си в този акт. В крайна сметка скъпоценната амрита е създадена, а благосклонните богове, в опит да опазят Съзиданието в по-добрата му светлина, открадват Нектара, помествайки го в гърне (кумбх, от санскрит).

Кумба Мела се провежда на четири места в Индия, местата на които се счита, че един от върховните богове Лорд Вишну , изтърва по капка от безсмъртния нектар, който носи в гърнето. Легендата има няколко варианта според които носителят на скъпоценната течност е различен, а в една от вариациите е Богът на Здравето и Медицината – Данвантари. За да не се натоварваме излишно ще се придържаме към най-древната й версия. Четирите места на които капки от безсмъртието попиват са Праяграж, Харидвар, Нашик и Уджаин.



Случващото се

Кумба Мела е няколко, впрочем много неща. Освен, че е най-голямото духовно сборище, е и отворена „библиотека“ за Търсещия, несравними и незаменими уроци за Изживяващия, религиозно изчистване за Вярващия, екзистенциално приключение за Авантюриста... В това огромно, многомилионно гърне от безсмъртие, се събират „светци“, „полубогове“, Вярващи, Фанатици, Търсачи на Истина, Приключенци, бедни, богати, здрави, болни, умиращи и живеещи. Гърнето ври и кипи с енергията на неизброимо количество души, всяка от които иначе вярва в своята индивидуалност и лични характеристики. Споменах в увода, че това събитие те въздига и те принизява. А това се случва със скоростта на влака-стрела Шинкасен в Япония. В един момент осъждаш някого в ума си, в следващия кармата ти го връща тъпкано. Малко по малко осъзнаваш, че единствения изход е безпристрастното наблюдение, а уроците ще дойдат от самосебе си.


Мегаполисът е изцяло палатков. Организацията на правителството е безупречна, електричеството е навсякъде, осветлението също, нощта е ден, денят е нощ. Всъщност тези думи някак губят значение на място в което химните, мантрите, благопеснията никога не спират. Шумът е невъзможен. Въздухът – апокалиптичен. Мръсотията от прах и вездесъщите найлон и пластмаса – повсеместна. Почти 200 000 химически тоалетни и въпреки това се натъкваш на мъже, жени и деца които просто си вършат „работата“ някъде по пътя. Там не можеш да се криеш. Там няма лично пространство. Няма тишина. По един изтощителен и покъртителен начин ставаш Едно с Всичко и Всеки. Индивидуалността се бори за оцеляване само в собствения ум и егоизъм.



...тълпи, тълпи..


Милиони „светци“. Това са садху, агори, нага баба и други шиваити, вишваити, разклонения на хундуизма с техните специфични ритуали. Всички те, отказали се от светския живот, живеещи с принадлежности точно толкова колкото могат да поберат в малка торбичка, без пари, разчитащи на дакшина (малко дарение, храна или пари), без семейство, без дом. И всичко това – по техен собствен избор. Търсещи безспир Азът отвъд света който познаваме. Отвъд привързаностите. Отвъд глупавите западни максими „Веднъж се живее“. Отвъд разбиранията на така нареченият „нормален“ човек. Поставят и приемат условията и трудностите, които „акумулираната карма“ им изпраща.



Двама садху в утринна разходка


Леко отклонение, с един от скъпоценните уроци, които Кумба Мела ми завеща, думи на моят гуру Свами Шивананда Махарадж, най-накрая разбрани и осъзнати от мен. Акумулираната карма не може да се избегне. Тя е просто енергия, която се връща при Едного за да балансира предишните му мисли и дела. Въпросът е не какво ти се случва. Не какво ще ти се случи. Важното е как ще реагираш на него. Какъв ще бъде съзнателният ти избор. Дали ще е да създадеш нова карма? Дали не? В това се крие мъдростта. На човекът избрал светският, „нормален“ живот, кармата ще изпрати трудности и препятствия свързани с непосредственият му живот. С роднините, с децата, с работата, с болести, общочовешки катаклизми и прочие. На човекът избрал отшелническият живот, кармата ще избере трудности и препятствия свързани с духовният му път... От акумилираната карма не може да се избяга. Но е добре, в трудността, да и се усмихнеш вътрешно и да я приемеш. С мъдро решение.

Нека се върнем обратно към „светците“, този път с лично отношение. Нещо което отново ще покаже и разкрие лимитираността на умът ми.


Човек трябва да се радва на всякое разкритие колко е ограничен в мислите и разбиранията си!

Обикаляйки палатките с отшелници, започнахме да се запитваме какво правят тези хора по цял ден? Какво виждахме ние? Оскъдно облечени хора, или пък напълно голи, възмръсни, с огромни, дълги раста плитки, често насядали около по-скоро тлеещ и димящ, отколкото горящ огън. Пушещи чилум след чилум (специфичен вид лула с формата на леко разширяваща се тръба) пълни с чараз (индийски вид хашиш). Около тях – стълпотворение от вярващи и поклонници, приемащи благословията им и в замяна оставящи дакшина. Седящи винаги на подиум около педя над земята, докато на обикновените хора и вярващи, наречени грахаста, не им е позволено да стоят на по-издигнатото място. Бяхме удивени от щастливите и безукорни лица на хорицата, които изпълняваха прищевките на отшелниците с видимо доволство! Неведнъж се споглеждахме и ръчкахме с партньорката ми в недоумение какво виждаме. Видимо интелигентен, чист, прекрасно облечен, сравнително възрастен индиец, очевидно с добри възможности и фамилия, служещ просто ей така на тези, някак си, мързеливи и доволни от безотговорния си живот, наркотизирани садху и бабас.


Недоумението ни, породено от невежество бе пълно!


Съвсем естествено, разговаряйки помежду си, започнахме набързо да осъждаме видяното. Фанатизъм! Религиозна слепота! Тези отшелници са просто сравнително умни хора, които са решили да живеят безотговорно на гърба на останалите! Хахаха, че да вземем и ние да станем садху. Защо не!



Нага бабас в палатките си


Поредната палатка пълна със „светии“ и грахаста (нормални хора). Сред грахастата, деца, жени, мъже. Възрастните жени пеят в унисон красиви песни. Отнасят ме в небивали времена за уютен селски живот, разбирателство и взаимоподкрепа. В следващите дни тези песнопения на старите индийски селянки щяха да се превърнат в единствен уютен дом за изтерзаният ми, изтощен ум. Единственото, съвсем не физическо място, в което се чувствах сигурен, защитен, недосегаем. Чудна е манифестацията на праната, енергията и нейното въздействие!


До жените, децата стоят и си играят с някой от отшелниците. Прости игри с ръце, пръчици, топченца. Друг баба приготвя поредния чилум с хашиш. След мъничко платненото помещение се изпълва със сладкия, задушлив мирис на чараз, a аз провокирам децата с въпроси „А ти ще пушиш ли?“. Ведно с факта, че децата говорят сносен английски и дори бяха наши преводачи, отговорът им е неизменно НЕ. Малко по-късно осъзнахме, че те просто знаят повече от нас за тези традиции и смисъл от употребата на стимулантите... Брахмините (хиндуистки свещеник), в този случай, младежи между 18-30 годишна възраст също димят с отшелниците, макар и явно не толкова търсещи ефекта на медитативен транс.


А ние отново се ръчкаме и шепнем „Ти представяш ли си това да го видиш в България или Япония? Свещеник, монах и обикновени семейства да стоят заедно и да се друсат? Лудница!“


Привличаме им вниманието с частният си, тих разговор и широко усмихнати, питат, какво си шепнем. Обясняваме им, а те кротко и благосклонно се усмихват и с поглед, и с глас отговорят..


....тук е Кумба Мела. Това е друго измерение. Тук са всички качества, характеристики и манифестации на енергията. Не осъждай, само наблюдавай. Забрави другия свят. Той сега не съществува...


Няма да ви лъжа, отне ни време да го разберем. Но научихме и този урок. Научихме и защо тези „светци“ не са просто мързеливи, умни хора, които са намерили начин да използват човечеството. Научихме, че ТЕ са прогресът, те са мирът, те са ежедневната молитва, те са търсачите. Че това което виждаме сега им се случва само на този духовен фестивал, а в останалото време животът им е възможно най-трудният живот, който ние, невежите, можем да си представим. Живот без дом. Без храна. Без вода. Без сродна душа. Без никакво притежание. Живот в който дори тялото, което носи Душата, е осъзнато като взето назаем от Цялото.

Трябваше да осъзнаем това, а след това и да простим на себе си, за поредните прибързани умозаключения...


***

Къде бяхме, спахме, хранихме и живяхме в целия този обозрим и необозрим хаос? Често казваме Вселената ще се погрижи. В този случай, това не можеше да е по-вярно. От Август 2018 знаехме, че в началото на Февруари 2019 ще бъдем на Кумба Мела! И въпреки това, въпреки че десетки пъти разгледахме опциите за палатки под наем, хотели в близкия град и други решения, ние не резервирахме нищо! Звучи като пълна безотговорност, нали?


Отидохме в Япония, преподавахме там, след отлитането ни оттам следваше директно пристигане в лудницата която описвам.


Два дни преди да летим по оста Япония – Индия, получихме съобщение от сравнително непознат за нас човек. Друг Шивананда учител. Спомена, че е видяла плановете ни и ще се свърже с човек при който можем да останем. С вродената ни (или пък вече развита интуиция?) решихме, че това е решението. Потвърдихме, а скоро получихме второ съобщение, че ще бъдем очаквани. Свързахме се с домакина, който по снимки, приличаше на изключително духовен човек. Той ни изпрати телефонния си номер и воала! дотук добре!


При самото ни пристигане в подстъпите на Кумба Мела мегаполиса, разбрахме, че си нямаме никаква идея в какво се забъркваме. Пред нас се простираше някакво невъобразимо сборище, хората бяха толкова много, че изпод краката им и над главите им се заформяха облаци от прах. Чрез телефона получихме и адрес на палатката, уау, в палатков мегаполис има адреси? възкликнахме с глас. И се запътихме да търсим.


О, неразумни душици. Къде си загубихме логиката, да мислим, че сред многомилионно множество можем да намерим, пеша, забележете, точно определена палатка. Лутахме се поне три часа и така и не успяхме да излезем от сектор 4. А „нашата“ палатка бе в сектор 16. С намесата на провидението във вида на облечен в бяло възрастен индиец, решил да ни попита (явно изражението ни е описвало отлично ситуацията) къде искаме да отидем и бързата му реакция да спре преминаваща празна рикша (легендарно азиатско превозно средство), половинчасово кандилкане в нея и бяхме стоварени в сектор 16. Оттам оставаше да вървим от палатка в палатка и да споменаваме името на човека, решил безвъзмездно да подслони двама напълно непознати. Странно или не, всичко знаеха името му. Бързо ни упътиха към място пълно със „светци“, те ни поканиха при тях, направиха ни чай (изключително сладък масала чай с много мляко, пие се в малки чашки като еспресо), а единият от тях се оказа доста добър с английския. Каза ни, че нашият човек скоро ще се появи. И така в сладки приказки, вярвайте ми, поне за мен, нашият домакин сякаш се материализира с блага усмивка зад нас! Скочихме и двамата с партньорката ми и докато си вземем раниците, той се дематериализира. Излязохме от палатката, огледахме се, имаше няколко човека, единият от тях ни канеше в бял, голям, джип. С присъщата европейска недоверчивост, подходих със съмнение и категорично заявих, че ще чакаме Мукеш Пури Джи. Да, това е името на благодетеля ни. Хората се разсмяха и казаха, че той е пратил джипа за нас. Качихме се в него, мърморейки си учудено „КОЙ е този човек? Как така всеки го познава? Как така организира джип за нас? Какво се случва“...


Джипът ни откара за десетина минути в друг палатков лагер, същият сектор. Палатките бяха просторни, съвсем не уединени. Във предната стая на палатката (разбирайте огромни палаткови къщи) бяха „светците“ около огъня, а в задната част, обособени стаи за останалите – брахмини, грахаста и ние. Съвсем нормална на размер платнена стая, с контакт, осветление, дюшеци по целия под, топли топли одеяла, възглавници. Съобщиха ни, че храната е два пъти на ден, обед и вечеря, а сутрин – чай в изобилие.


Те така започна нашият 5 дневен екзистенциален урок-преживяване наречено Арда Кумба Мела, Праяграж, Индия 2019.


Най-голямото духовно сборище на хора в целия свят.


Треската за знание, присъщото ни любопитство, бързо ни изкара по обособените улици, а бидейки явно атрактивни като чужденци, „светии“ от всяка палатка ни канеха на гости, за по чай. Бързо навлязох в два философски спора, бързо осъзнах, че и двете страни сме прави. Бързо се разочаровах от някои отшелници, още по-бързо започнах да разпознавам божествената доброта и благосклонност у други....


Да, Кумба Мела бе наистина този Нектар на Безсмъртието, в който са всички качества и характеристики.


...следва...

427 views

mageaum

Bulgarian and Japanese traveling Yoga teachers couple, based on classical Hatha Yoga teaching.

Where?

Our current location is...

Oneness Yoga Studio

Yambol, Bulgaria

© Copyright mageaumAll Rights reserved.